България на три ферми

Понятието комасация неизменно присъства в почти всеки дебат за развитието на земеделието в България през последните години. Реституцията от 90-те години, довела до разпокъсването между много наследници на земеделските земи в страната, често беше сочена като една от най-големите спирачки за развитието на сектора като цяло. Оказа се, че най-доброто лечение за това са пазарът и субсидиите.

Приемането на България в ЕС промени посоката – изплащането на субсидии за всеки декар обработваема площ и развитието на селското стопанство доведоха до висока активност на пазара на земя, навлизането на много нови инвеститори и окрупняване на парцелите.

Това лекарство се оказа толкова успешно, че има обратен ефект. Днес България е държавата в ЕС, в която земеделската земя е концентрирана в най-малко на брой собственици и ползватели. Поне според данните от доклад, изготвен по поръчка на комисията по селско стопанство към Европейския парламент.

Именно съсредоточаването на парцели у големите играчи в Европа се смята за тревожна тенденция. В края на април Европейският парламент прие с голямо мнозинство резолюция, с която призовава комисията и държавите членки да се борят с това явление чрез различни инструменти, включително промени в законодателството, данъчното облагане и модела на субсидиране. И макар истинският дебат в конкретика да предстои, отсега е ясно, че България ще бъде сред най-засегнатите държави – тук 1.5% от стопанствата управляват повече от 82% от общата земя в страната.

Генералният проблем и моделът „България“

Евродепутатите смятат, че концентрацията на земя е в разрез с устойчивия модел на земеделие, важна характеристика на който са семейните стопанства, а освен това се затруднява достъпът на малки и средни производители до основен актив за производство, какъвто е земята. Допълнително са посочени и други негативни последици, включително свързани с обезлюдяването на малките населени места, загуба на работни места, екологични последствия, разходването на европейските фондове. Затова и документът, който няма задължителен характер, призовава ЕК и държавите членки да вземат мерки срещу това явление.

Според доклада, на базата на който стъпва резолюцията на Eвропейския парламент, концентрацията на земи е по-голяма в държавите от Централна и Източна Европа, а България държи лидерството – по-малко от 5500 компании (или 1.5% от всички) управляват над 36. 8 млн. дка земи, което е 82.4% от всички. Подобен, но все пак много по-лек дисбаланс има в държави като Чехия и Словакия, където под 20% от фирмите в сектора контролират повече от 80% от парцелите (виж графиката). А в самия доклад като пример за свръхконцентрация освен България са посочени още Румъния и Унгария. И макар данните да не са съвсем изчерпателни и Европейският парламент да призовава за събирането на много повече статистическа информация в сектора, според евродепутатите мерките са наложителни. „В България от рязка фрагментация се върви към рязка концентрация“, коментира Ивайло Попов от екологично сдружение „За Земята“, допълвайки, че всъщност и двете явления са проблемни. По думите му, ако се погледне структурата на земеделието в страната, се вижда, че има малко на брой големи стопанства и много на брой малки. В България обаче липсват онези средни производители, каквито виждаме в другите европейски държави, смята още Попов.

Политики надолу по веригата

Резолюцията на Европейския парламент няма задължителен характер, но е силен политически сигнал към ЕК и националните правителства. Според източник на „Капитал“ от ЕК голямото мнозинство, с което тя бе приета от всички основни политически групи, както и приложените аргументи ще доведат до дебат по същество и предложения за вземане на мерки.

От една страна, това може да се случи по линия на Общата селскостопанска политика, чието бъдеще вече активно се обсъжда. В самата резолюция е посочено, че Европейският парламент „счита, че директните плащания ще бъдат икономически по-изгодни, ако се изплащат въз основа на екологичните и социално-икономически обществени блага, които стопанствата произвеждат“, вместо настоящия модел. Освен това европейските депутати препоръчват да се създадат нови инструменти, насърчаващи достъпа до земята от малки и средни стопанства, включително като им гарантират „справедлив достъп до устойчиви кредити“ с цел придобиването и владението на земи.

На ниво ЕК вероятно ще се предложат и насоки за противодействие на явлението с концентрацията според източника на „Капитал“, но механизмите ще се определят от самите държави членки. В самата резолюция има призиви за използване на два инструмента – промени в законодателството и данъчното облагане. Така например е посочено, че Европейският парламент „насърчава“ националните правителства да използват инструменти за регулиране на пазара – държавно лицензиране на продажбите на земя и арендите, преимуществено право на изкупуване, задължение за обработка на земята от арендаторите, горна граница на хектарите, които могат да бъдат изкупени, и др.

Според източника на „Капитал“ при евентуалните промени в поземленото законодателство е важно спазването на основните свободи в ЕС – движението на стоки и капитали, заради нарушаването на които вече има няколко наказателни процедури, включително срещу България и още 5 други страни. Вероятно на по-следващ етап ще се изготвят и критерии на ниво ЕС, от които да става ясно кои мерки за регулиране на пазара на земя са разрешени на държавите членки. Европейските депутати припомнят в резолюцията си, че „данъчното законодателство предоставя ефикасен инструмент за регулиране на пазара на земя“ на отделните правителства, като според източника на „Капитал“ е възможно въвеждането например на прогресивно данъчно облагане. Така по-големите собственици да плащат повече от малките или други подобни инструменти.

Промяна или не, мерси

Според Ивайло Попов от сдружение „За Земята“ в България е нужно да се направи много сериозен анализ и да се изготвят мерки за подпомагане на средния бизнес, без „да се правят прекалено резки движения“. Според него е добре страната да бъде районирана в поземленото законодателство – да се определят места, където е важно да има по-голяма концентрация на земи с оглед на отделни видове производства, както и такива, в които тя не е желателна. На база на това райониране вече може чрез стимули и рестриктивни мерки да се постигат заложените цели, смята Попов.

Според Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, обаче въвеждането на каквито и да било законодателни ограничения на пазара на земя ще се отрази пагубно на сектора, защото само при уедряване на парцелите може да се направят инвестиции, включително и в напоителна инфраструктура, която е важна за отрасли като зеленчукопроизводство и овощарство. „При всички случаи би имало отлив на инвестиции и пустеене на земи“, смята още Стайков, който допълва, че в момента обработваемите земи в страната са около 38 млн. дка, като има потенциал да се разработят още над 10 млн. дка.

По думите му е правилно да се промени моделът на субсидиране в бъдещата политика на ЕС в посока подпомагане на производителите, спазващи определени екологични практики, за каквото призовават и европейските депутати. 

Източник : http://www.capital.bg