През 2015г. един от най-променяните закони бе този за собствеността и ползването на земеделските земи

СНИМКА: finansirane.eu

Законодателството, свързано с ползване на земеделските земи, беше променяно многократно през 2015 г. Това оказа влияние на бизнеса и на инвестициите в агросектора. Един от най-променяните закони бе този за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

На фермерите им се налагаше да доказват правно основание за ползването на земите , като нотариален акт, договор за наем или аренда. Само земите, които се обработват с правно основание, можеха да ползват отпуснатите евросубсидии на обща стойност от 1,4 млрд. лв.

На общинските служби по замеделие им се наложи да направят поправки в софтуера, като и промени на схемите за директните плащания , което наложи сроковете да бъдат удължени.

Новото правило намали заявените за подпомагане ниви с 4,5%. В крайна сметка, бе прекратена практиката фермери да получават субсидии за ниви, които обработват без правно основание. Агроминистерството отчете, че до въвеждането на това правило земеделци са получавали годишно общо по 100 млн. лв. субсидии за такива земи.

Една от най-спорните поправки, наричана още „Казусът с глобите по 100 лв. на декър„, която логично предизвика значително недоволство от страна на бизнеса, бе когато през 2014 г., Народното събрание гласува ограничения за притежаването на земеделска земя от чужденци. Тогава бе въведено изискването физическите лица да имат пет години уседналост, за да закупуват ниви, както и на търговски дружества, регистрирани в ЕС. Със закона беше въведена забрана фирми извън ЕС и на офшорни дружества да купуват земеделски земи, но не бяха предвидени санкции. След това в началото на 2015 г. депутатите решиха офшорните компанни и тези от трети страни да плащат глоби ако притежават ниви – по 100 лева на декар. Налагането им трябваше да започне от 1 май 2015 г. При повторно нарушение глобите вече са 300 лева на декар.

Председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Стайко Стайков коментира пред investitor.bg 

„Много хора се отдръпнаха, а средни и големи компании, които инвестират трайно в България, задържаха своите вложения. Собственици на земя трябваше принудително да я продават – това са компании от трети страни, физически и юридически лица, които притежаваха земя и селскостопански бизнес“.Инвестициите бяха замразени, а доверието на бизнеса спадна, отчете той.

Стайко Стайков допълва, че според членовете на неговата асоциация не може в един момент инвеститорите да са бели, а утре вече да са черни.

„Защото те са си направили бизнес план. Инвестицията в земеделска земя не е за година – две и средствата не се връщат веднага. Вярваме, че тази промяна ще отпадне и ще се възстанови добрата бизнес атмосфера“, казва той.

По информация на  БАСЗЗ около 1 млн. дка са притежавани от дружества от трети страни и офшорни зони. Председателят коментира, че ако се наложи тези земи да се продават и това стане в лоша земеделска година, това може да срине пазара.

В отговор на въпроса за това дали да има глоби е част от работата по създаването на Кодекс за земята, министъра на земеделието Десислава Танева декларира, че работата по него започва през 2016 г.

„В момента приключва работата по анализ на режимите за собствеността и ползването на земеделските земи в целия ЕС, както и анализ за земеползването у нас. С тези два анализа работната група ще започне да пише Кодекса догодина“, каза Танева в последните работни дни на декември 2015 г.

През 2016 г. не се очакват динамични процеси на пазара на земя. Според агенциите за недвижими имоти се очаква спад на продадените замеделски земи с около 20% в сравнение с 2015г.