Само допреди 3-4 години интересът към този вид сделки беше почти нулев. В последната година обаче се наблюдава драстичен ръст на пазара.
Продажбата на цели е намаляла, за сметка на въпреки голямото търсене.След като големите купувачи – предимно арендатори и инвестиционни фондове, не успяха да закупят желаните от тях количества ниви, те прибягнаха до покупки на идеални части от тях. Причината е, че собствениците или наследниците са много и поради несъгласието на някои от тях, сключването на сделка става почти невъзможно.
Собствениците на части от земеделски земи са започнали да ги продават като процент идеални части от съответния имот. В такива случаи купувачите прибягват до покупката на част от земята в имота като обособена идеална част. Така те стават съсобственици с останалите физически или юридически лица, притежаващи останалата идеална част.
Така се появяват като доминиращи две основните групи сделки с идеални части от ниви.
В първия случай повечето от продавачите, с общо над 50% от имота, са съгласни да продадат земята, но другата част от съсобствениците, които или не са съгласни със сделката, или заради факта, че са в чужбина затрудняват покупко-продажбата.
В този случай е възможна съдебна делба и впоследствие продажба на новообразуваните имоти, като съдът присъжда дялове и на тези правоимащи, които не желаят да продават. В много случаи обаче или размерът на земеделския имот е малък или наследниците, респективно съделителите са много и съответно съдебните разходи са прекалено високи и съизмерими със сумите, които те ще получат при евентуална продажба. В тези случаи съсобствениците, притежаващи по-голям дял от земеделските имоти ги продават във вид на идеални части след отказ от останалите съделители за изкупуване на дяловете, като съответно и цената на тези идеални части на декар е средно с 10-20% по-ниска от тази, която би била предложена за парцела в целия му размер, коментират запознатите в бранша.
При втората група сделки, са с инициатори притежателите на по-малкия процент от имота. Те предлагат за продажба своето притежание като идеални части. Практиката показва, че това са от 10 до 30 процента от имота. Причината тук също е неразбирателство между съсобствениците. От това се възползват купувачите, най-често арендуващи земята и ако за имотите няма сключен дългосрочен аренден договор те го осъществяват след покупката и по този начин ангажират за продължителен период от време останалите съсобственици с условията на договора и най-вече със стойността на рентата, вписана в този договор. Тази възможност – част от притежателите на даден земеделски имот да сключат аренден договор е залегнала в Закона за арендата и реализирането й често води до много спорове (в това число и съдебни) и недоволство у останалите съсобственици. Всички тези сделки напоследък съществуват въпреки по-сложния им механизъм, най-вече заради доста намаленото предлагане на качествени парцели земеделска земя.
пише: Банкер