България и 19 страни членки на ЕС , вече могат да забранят отглеждането на ГМО

Две трети от страните членки на Европейския съюз, а именно: Австрия, България, Хърватия, Кипър, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Полша и Словения могат да пристъпят към въвеждането на забрана за отглеждането на генномодифицирани култури на своя територия, след като засегнатите компании предпочетоха да не се противопоставят. Германия е поискала ограничено право на изключване за ГМ проучвания, а Дания и Люксембург засега искат да забранят само четири ГМ култури. Белгия и Великобритания пък са поискали да прилагат забраната само за части от територията си. Това обяви Европейската комисия, цитирана от ДПА и Франс прес.

„Всички искания на 19-те страни членки са били приети от компаниите“, заяви говорителят на ЕК Енрико Бривио, като добави, че географският обхват на ГМ културите сега съответно ще бъде преразгледан.

Генно-модифицираните култури увеличават употребата на пестициди. В същото време те не увеличават добивите в земеделието и все още няма постигнат научен консенсус за безопасността им. Това са част от основните изводи в нов доклад на международната природозащитна организация

„През последните 20 години ГМ технологията е била приета само от шепа държави за шепа култури. Затова не е изненада за нас, че две трети от страните в Европа са решили да я забранят“, коментира експертът по хранителната политика на „Грийнпийс“ ЕС Франциска Ахтерберг.

Около 85 процента от ГМ културите се отглеждат в само 4 държави в света – САЩ, Бразилия, Аржентина и Канада. Заедно те представляват едва 3 процента от земеделските земи в световен мащаб, сочи доклад на екологичната организация.

Като алтернатива се посочват съвременни екологични земеделски практики които са доказано и устойчиво решение на предизвикателствата, пред които е изправено земеделието: предотвратяват ерозията на почвите, засилват плодородието им, опазват качеството на водите и защитават биологичното разнообразие. Научните сведения показват, че отглеждането на различни култури и различни сортове на единични култури в една област, е изключително надеждна практика за увеличаване на устойчивостта към непредвидими промени във времето. Тези практики са характерни за екологичното земеделие.

Според изследването, могат да произведат култури, които са устойчиви на наводнения, суши и болести. В сравнение с ГМ културите, те носят по-малки рискове, свързани с безопасността им.